Накратко за здравното и лечебно-профилактично значение на Биологично активните добавки

В днешно време в резултат на многобройни, експериментални, клинични и епидемиологични изследвания е известно оздравителното и лечебно-профилактичното действие на голям брой микронутриенти, в чиято основа лежат различни физиологични въздействия, като основните от тях са обобщени по-долу:

1. Оптимизиране на активността на най-важните ферменти и ферментативни реакции, които осигуряват нормалното протичане на основните биохимични процеси в организма. Достатъчно е да отбележим, че много микроелементи и витамини са активни центрове в различни ферменти и регулатори на тяхната активност. Например, магнезият влиза в структурата на около 300 фермента, цинкът – в повече от 200 фермента, селен и мед – в състава на ключови ферменти на антиоксидантната защитна система, витамини В1 и В6 участват в осъществяването на около 50 важни ферментни реакции и т.н.

2. Регулиране на процесите на обезвреждане на чужди и токсични вещества и очистване на вътрешната среда на организма чрез активиране на биотрансформационните, обезвреждащи и отделителни механизми на черния дроб, червата, пикочо-отделителната, лимфната и имунната системи.

3. Участие в регулацията на основните процеси в обмяната на веществата: мастната, въглехидратната, белтъчната, минералната и енергийната.

4. Осигуряване на структурно-функционалната цялост и постоянното възстановяване на мембраните на клетките.

5. Антиоксидантна защита от увреждащото действие на свободните радикали, прекисите и други токсични продукти на прекисното окисление на липидите в клетъчните мембрани.

6. Оптимизиране на електролитния баланс и киселинно-алкалното равновесие.

7. Хормоноподобно действие на някои микронутриенти се обяснява с тяхната способност, да се свързват с рецепторите на хормоните и да проявяват редица специфични хормонални ефекти. Класически пример за това са фитоестрогените. Редица микронутриенти са също косвени регулатори в синтеза и физиологичното действие на най-важните хормони. Като пример може да се посочи усилващото влияние на хрома, цинка и мангана върху активността на инсулина; витамините А и В5 са необходими за синтеза на стероидните хормони; йод и селен – за синтеза на хормоните на щитовидната жлеза; индолите, цинкът и фитоестрогените участват в метаболитните трансформации на половите хормони в черния дроб.

8. Оптимизиране на репродуктивната функция, ембриогенезата и бременността. Добре известно е, че цинкът, витамините А и Е участват в процесите на сперматогенезата и метаболизма на мъжките полови хормони. Дефицитът на витамините А, Е и В2 повишава риска от загиване на оплодената яйцеклетка. Заплахата от преждевременно прекъсване на бременността може да е свързана с недостиг в организма на витамин А, Е, К и желязо. Дефицитът на витамин А, фолиева киселина и цинка в организма на бременната жена може да доведе до увеличаване на случаите на вродени дефекти на плода, а дефицитът на йод увеличава риска от нарушения на умственото развитие на потомството и т.н.

9. Оптимизиране на функционалното състояние на имунната система. В днешно време могат да се посочат няколко десетки микронутриенти, които са постоянно необходими за поддържане активността на имунната система. Сред тях са редица микроелементи (преди всичко германий, цинк и селен), растителни биофлавоноиди, полизахариди и олигозахариди, витамин С, бета-глюкани, фитинова киселина, растителни влакна, нуклеотиди и т.н.

10. Участие в процеса на кръвообразуване. Известно е, че витамин В12, фолиевата и оротовата киселина участват в синтеза на нуклеиновите киселини и белтъци, необходими за съзряването на еритроцитите. Витамин В6 и цинк са необходими за нормалната синтеза на протопорфирините, които са предшественици на хемоглобина. Витамин С, никел и мед повишават усвояването на желязото, трансформациите на двувалентното желязо в тривалентно и вграждането му в структурата на хемоглобина.

11. Регулиране на съсирващата и антисъсирваща активност на кръвта. Оптималното протичане на тези процеси зависи от осигуреността на организма с такива биологично активни вещества, като витамин К, калций, магнезий, витамини С и Е, биофлавоноиди, фитиестрогени, омега-3 полиненаситени мастни киселини и т.н.

12. Участие в синтеза и възстановяването на костната и хрущялната тъкан. Важно е да се отбележи, че за оптимизиране на обменните процеси в костната тъкан е необходимо участието на цели ансамбли от биологично активни микронутриенти. Преди всичко това се отнася за калция, магнезия и витамин D, а също и за цинка, бора, силиция, фосфора, витамините С и К, и фитоестрогените. За изграждането и нормалното функциониране на хрущялната тъкан на ставите са необходими такива микронутриенти, като глюкозамини, хондроитинсулфат, S-аденозилметионин, метилсулфонилметан, сяра, селен, магнезий и витамин С.

13. Оптимизацията на функционалното състояние на централната и периферната нервна система, зависи от постоянното осигуряване на организма с фосфор, фолиева киселина, S-аденозилметионин, липоева киселина, лецитин и фосфолипиди, витамини Е, В12, В1, В2, а също и омега-3 полиненанситени мастни киселини, L-карнитин, инозитол и парааминобензоена киселина.

Във връзка с това, бих искал още веднъж да напомня, че повечето незаменими микронутриенти днес практически не могат да се получат в необходимите за организма дози с обичайно приеманата храна. Следователно, допълнителното им приемане във вид на комплексни и с добре балансирани основни ингредиенти Биологично активни добавки е, необходимо и задължително правило за здравословно и профилактично хранене на съвременния човек. С други думи, сложните БАД са не само източник на най-важните микронутриенти, но и удобен начин за тяхната доставка в организма във физиологично необходими дози.

Освен това, трябва да се подчертае още едно важно обстоятелство, което се състои в това, че в последно време предписването на БАД намира все по-широко приложение като важно средство за подпомагащо и поддържащо лечение на много заболявания.

На първо място, това е свързано с факта, че дефицитът на много микронутриенти сам по себе си може да допринесе за развитие и прогресиране на най-разпространените заболявания, особено на сърдечно-съдовата, костно-ставната и ендокринната система, нарушения на обмяната на веществата, имунодефицитни състояния и т.н.

Второ – допълнителното предписване на БАД , наред с провеждането на лечение с фармакологични препарати, може да допринесе за намаляване на страничните им и токсични ефекти, от една страна, и да усили специфичното им и лечебно действие, от друга.

Трето, колкото и успешно да е лечението с фармакосинтетични препарати, тяхното приемане само по себе си, не може да отстрани дефицита на незаменими биологично активни микронутриенти в организма.

Четвърто, натуралните микронутиенти за разлика от повечето фармакологични препарати, практически не предизвикват странични реакции и следователно, могат да се приемат в продължение на дълго време.

Пето, за повечето биологично активни микронутриенти, за разлика от фармакологичните препарати, токсична доза практически липсва, което ги прави сравнително безопасни.

Шесто, ако приемът едновременно на няколко фармакологични препарата, по правило увеличава риска от възникване на странични ефекти, то комбинацията от различни органични микронутриенти, напротив, може да намали вероятността от тяхното развитие. Това се обяснява с обстоятелството, че в процеса на еволюция на човека между разнообразните биологично активни вещества в храната, постепенно са се оформили тесни функционални взаимодействия и са се формирали балансирани комплекси, осигуряваши синергични физиологични ефекти.

С една дума, установено е, че усвояемостта и биологичната активност на витамините расте, ако те постъпват в организма във вид на сложни функционални комплекси един с друг и с други микронутриенти, включително с биофлавоноиди и микроелементи. Добре известно е, че за оптималната абсорбция и усвояване на калция в организма е необходимо неговото взаимодействие (при това в доста точно количествено съотношение) с магнезия, фосфора, мангана, витамините К, В6, С, D и фитоестрогени. За пълноценното усвояване на йода и включването му в състава на хормоните на щитовидната жлеза е необходимо присъствие на селен, магнезий, фосфор и калций. Антиоксидантният ефект на витамините С и Е значително нараства в присъствието на селен, цинк, мед, манган, каротиноиди и витамин А.

Отчитайки казаното, става все по-ясно, защо нееднократно провежданите в миналото масови мероприятия за профилактика на дефицита на витамин С, йод или желязо, чрез предписване на всеки от изброените микронутриенти поотделно, като цяло се оказваха с малък успех.

Във връзка с това е интересно да се отбележи, че повечето стари ефективни рецепти на китайската и тибетската медицина, по правило, са сложни и многокомпонентни по състав на влизащите в тях активни ингредиенти и съдържат понякога много десетки различни биологични активни вещества от растителен, животински и минерален произход.

В заключение, бих искал още веднъж да подчертая важното обстоятелство, че биологично активните микронутриенти, които древният човек е употребявал в продължение на стотици хиляди години, постепенно са станала незаменими и естествени участници в стотици ферментативни реакции, изпълнявайки ролята на регулатори и своего рода катализатори на жизнено важни процеси в организма. Вследствие на това самата възможност за възникване на странични и токсични реакции при употреба на природни микронутриенти е малко вероятна.

Като потвърждение ще приведа данните от специалния анализ, който направихме съвместно с известния учен, разработващ оригинални БАД, американският доктор К. Маккосланд преди 15 години, като сравнихме статистическите данни за честотата на страничните реакции при употреба на натурални БАД и фармакологичните препарати. В резултат се оказа, че честотата на регистрираните усложнения вследствие употребата на БАД представляваше средно около 0,0001%, което фактически е пренебрежимо малко, в сравнение с 20% странични ефекти от различните синтетични медикаменти (по данни от Световната здравна организация).

Така че, използването на съвременните БАД с цел профилактика и подпомагащо лечение, може да се приеме за обосновано. За това свидетелстват и изброените по-горе аргументи, и хилядолетният опит на древноизточната медицина. Освен това, приемането на БАД, включващи различни незаменими биологично активни микронутриенти, може да се препоръча и за укрепване здравето за различни контингенти от населението, а именно:

- деца, особено в критични периоди на тяхното развитие;

- жени по време на бременност;

- жени в климактериум с цел профилактика на развитието на различни усложнения, свойствени за този период от втората половина на живота;

- възрастни и стари хора;

- хора, работещи във вредни условия на труд;

- жители на промишлено замърсени градове с цел очистване на вътрешната среда на организма и профилактика на екологично обусловени заболявания;

- жители на региони, характеризиращи се с дефицит на някои микроелементи в почвата и водата;

- практически здрави хора с цел отстраняване на дефицита на незаменими витамини, витаминоподобни и антиоксидантни вещества, макро- и микроелементи, омега-3 мастни киселини и т.н.

Опирайки се на резултатите от специалните изследвания, можем да направим заключението, че между състоянието на здраве и състоянието на болест, съществуват редица преходни състояния, когато човек „вече не е здрав“, но „и още не е болен“. Следователно, приемането на биологично активни вещества под формата на БАД е показано и за хора, намиращи се в преходни между здраве и болест състояния (преумора, дезадаптация, предболест) с цел намаляване на риска и забавяне на развитието на най-разпространените болести. Още повече, че делът на хората намиращи се в така наречените погранични състояния, съдейки по резултатите от нашите изследвания в различни градове и региони на страната, е доста голям и представлява от 40 до 55% от населението.

Адаптирано от "Профилактично и здравно значение на съвременните Биологично активни добавки към храната" от проф. Юрий П. Гичев

..................................................................................................................................................................................................

Проф. Юрий П. Гичев – един от доайените в областта на екологията в Русия, създател на първите разработки и комплекси за изчистване на организма във вид на биологично активни добавки, още в средата на 70-те години в Новосибирск. Един от тези комплекси „Извори на чистота“, е в основата на програмите за оздравяване и профилактиране на Корпорация „Сибирско здраве“, където проф. Гичев е ръководител на Българо-руския научно-образователен център. Награден през 2001 год. с почетния медал "И.И. Мечников" на Руската академия на естествените науки "За практически принос в укрепването на здравето на нацията".