Какво представляват микронутриентите и микронутриентологията?
Всичко ново е добре забравено старо!
Нека мислено да се пренесем в старите времена – на десетки хиляди години назад, когато древният човек също е боледувал, получавал травми и рани, а това означава, че се е нуждаел от някакви средства за лечение. Какво би могъл да използва за тази цел в тези времена, когато още не е съществувала медицината, камо ли пък фармокологията.
Оказва се, че като лечебно средство му е служило всичко, което той е употребявал за храна: разнообразни растения, техните корени, листа, кора и плодове; различни, по правило, лесно достъпни дребни животни, насекоми и червеи; минерални вещества като почви, торф, глина. И това не е просто предположение, а доказан факт, доколкото всичко това нееднократно е доказвано от изследователи и пътешественици при откриване на първобитните племена и аборигени в различни труднодостъпни ъгълчета на света.
Следователно, още тогава човекът емпирично е откривал укрепващите и лечебните ефекти на различни естествени продукти, натрупвал е и е предавал този опит и знания от поколение на поколение. За щастие много древни тайни за лечебното действие на различните компоненти в растителната, животинската и минералната храна са се съхранили (нерядко почти в първичния си вид) в древноизточната медицина, включително в древнокитайската, древноиндийската и тибетската, а така също и в народната медицина в Сибир, в страните от Африка и Южна Америка.
С други думи, това, което от най-древни времена човекът е употребявал за храна, му е служило едновременно и за храна, и за лекарство. Най-добре и най-точно от всички тази мисъл е изразил преди 2500 години великият Хипократ: „Нека храната ви бъде лекарство, а лекарството – храна“.
Интересно е, че в своя знаменит „Канон за лекарската наука“ средновековният арабски лекар Авицена многократно споменава лечебното значение на „лекарствената храна“. А що се отнася до древните трактати и учения на традиционната китайска и тибетска медицина, то едва ли не основно място в тях се отделя на описанието на лечебните действия на различните комбинации от природни вещества с растителен, животински и минерален произход, много от които се използват също и за приготвяне на храна.
От тези древни времена до днес са минали хилядолетия и едва в средата на 20 век академик А. Н. Несмеянов, въз основа на своите многогодишни изследвания в областта на аналитичната химия, пръв характеризира храната като много сложен комплекс, съдържащ десетки хиляди химични вещества, които имат способността да оказват различни физиологични въздействия върху организма на човека.
След него, в края на 70-те години на 20 век, академик А. А. Покровский, голям специалист в областта на биохимията на храненето, доказа, че в хранителните продукти се съдържат голям брой различни химични вещества, които могат да оказват върху организма на човека не само физиологични, но и фармакологични (т.е. лечебни) въздействия. И не е случайно, че в една от своите новаторски книги, посветени на този проблем, той въведе оригиналното понятие – „фармокология на храната“. И накрая, през 1975г. на специална научна сесия на Академията на медицинските науки, беше официално признато съществуването на специален клас химични съединения – „биологично активни вещества“.
И така, тези природни ингредиенти от света на хранителните вещества, които древният човек, а по-късно и древната народна медицина, интуитивно и емпирично са използвали за лечение, след хиляди години са били дешифрирани и описани от учените чрез специфични химични формули, биологични термини и понятия, и днес представляват нов клас – биологично активни вещества (БАВ).
Така че храната – това са не само мазнини, белтъчини и въглехидрати, но и хиляди биологично активни вещества, които присъстват в хранителните продукти в минимални количества (тяхното съдържание се изчислява в милиграми, а понякога даже в стотни и хилядни от милиграма) и при това притежават различни биологични въздействия. Ето защо са наречени „микронутриенти“ („микро“ – означава малък, а „нутриенти“ – хранителни вещества). Оттук произлиза и предложения от мен преди много години термин „микронутриентология", с който се означава ново научно направление, бързо развиващо се на границата на два основни раздела на лечебно-профилактичната медицина – диетология и фармакология, посветено на изучаването на физиологичните, защитно-приспособителните и лечебните свойства на биологично активните микронутриенти и техните различни комбинации.
Като говорим за важните за здравето аспекти на микронутриентологията, трябва да отбележим, че количеството на изолираните и изучавани микронутриенти постоянно расте и към този момент вече превишава 10 000 наименования. Достатъчно е да кажем, че само класът на растителните биофлавоноиди включва повече от 5000 биологично активни съединения. Всички известни днес микронутриенти представляват грамаден резерв от полезни природни вещества, предназначени за запазване и подобряване на здравето на човека.
Но в обичайната храна на голяма част от населението съдържанието на основни микронутриенти е явно недостатъчно, което постепенно и незабелязано води до недостига им в организма, а това, на свой ред, може да допринесе за развитието и прогресирането на различни болестни състояния, свързани с дефицит на основни витамини, микро- и макроелементи, антиоксиданти, растителни влакна, омега-3 полиненаситени мастни киселини и други биологично активни вещества. Става дума за възникване на нарушения на основни видове обмяна на веществата, повишение на риска от патологии на сърдечно-съдовата, имунната, ендокринната и костно-ставната системи, заболявания на стомашно-чревния тракт и черния дроб, предразположеност към развитие на туморни процеси, които взети заедно представляват около 80% от общата заболеваемост на населението.
Във връзка с това бих искал да напомня, че човекът изяжда през живота си средно 45-50 тона различни хранителни продукти, като делът на толкова необходимите за запазване на здравето биологично активни микронутриенти в тази огромна маса храна, представлява едва 20-25 кг или по-малко от 1 г на ден! Но именно от това, изглеждащо незначително количество незаменими биологични активни вещества (БАВ), в голяма степен зависи нормалното функциониране на основните органи и системи на организма, както и това, колко дълго човек може да бъде здрав.
За съжаление, нашият организъм е устроен така че, ако за недостига на мазнини, белтъчини и въглехидрати, тоест на макронутриенти, редовно и по няколко пъти на ден му напомня центърът за усещане на глад, то за недостига на най-важните микронутриенти, той не получава своевременно сигнали и разбира за това твърде късно, когато се появява признаците на различни заболявания, често вече в хроничен стадий.
Ето защо е толкова важно постоянно да се попълва недостигът на тези незаменими микронутриенти с помощта на биологично активни добавки към храната (БАД), които представляват специално подбрани комплекси от различни биологично активни вещества от растителен, животински и минерален произход, получени от естествени хранителни и потенциално хранителни продукти с помощта на съвременни технологии и имащи регулаторно, здравно, защитно и лечебно-профилактично въздействие върху организма на човека.
Важно е да се подчертае, че днес БАД могат да бъдат изработени в удобни за употреба и продължително съхранение форми (капсули, таблетки, дражета, сухи и течни екстракти, балсами, прахове, чайове и т.н.) и да включат в състава си различни комбинации от незаменими микронутриени в оптимални количества, осигуряващи дневната или близка до нея потребност на организма от тях.
С една дума, една капсула БАД може да включва такива концентрации от различни активни вещества, които да се съдържат най-често в големи количества хранителни продукти, още повече, че в наши дни болшинството хранителни продукти съдържат значително по-малко витамини, витаминоподобни вещества, микроелементи и други незаменими БАВ в сравнение с миналото.
Този общопризнат днес факт се обяснява и с нарастващото изтощение на почвата, интензивното използване на хербициди, фунгициди и др. вредни химически вещества в земеделието, а също и с повсеместното замърсяване на околната среда. Недостигът на най-важните микронутриенти в хранителните продукти се задълбочава и от широко разпространената практика на рафиниране на брашната и зърнените продукти, захарта, растителните масла, а също и с преждевременното събиране на зеленчуците и плодовете. Ще приведа само някои данни, които убедително илюстрират, колко много полезни и незаменими микронутриенти безвъзвратно се губят от нашите основни хранителни продукти след промишлено рафиниране (очистване).
Анализът на приведените в тези таблици данни, нагледно потвърждава, че в пречистените продукти съдържанието на редица важни микронутриенти може да бъде намалено няколко пъти в сравнение с аналогичните продукти, които не са били подложени на процес на рафиниране.
Освен това, намалената концентрация и биологична активност на много микронутриенти е свързана също и с кулинарната и термичната обработка на хранителните продукти в процеса на приготвяне на храната. Наистина е странно да очакваме, че в дълго варената зеленчукова супа ще се запазят същите количества витамини и други органични съединения, които са се съдържали в изходните сурови зеленчуци – кореноплодни и листни.
Следователно, редовната употреба на БАД в днешно време е необходима дори и за това, да компенсира недостатъчното съдържание на микронутриенти в хранителните продукти. Не случайно навремето към названието „биологично активни добавки“ беше добавен изразът „към храната“. Иначе казано, след като изядеш сготвената храна – приеми едни или други БАД, които трябва да се намират постоянно на масата за хранене – там, където обикновено стоят солта, черният пипер, оцетът, горчицата и др.
Адаптирано от "Профилактично и здравно значение на съвременните Биологично активни добавки към храната" от проф. Юрий П. Гичев
..................................................................................................................................................................................................
Проф. Юрий П. Гичев – един от доайените в областта на екологията в Русия, създател на първите разработки и комплекси за изчистване на организма във вид на биологично активни добавки, още в средата на 70-те години в Новосибирск. Един от тези комплекси „Извори на чистота“, е в основата на програмите за оздравяване и профилактиране на Корпорация „Сибирско здраве“, където проф. Гичев е ръководител на Българо-руския научно-образователен център. Награден през 2001 год. с почетния медал "И.И. Мечников" на Руската академия на естествените науки "За практически принос в укрепването на здравето на нацията".
Професор по екология и управление на природата към Министерството на общото и специалното образование на Руската федерация. Академик на Руската академия по екология. Доктор на медицинските науки. Директор на Центъра за човешка екология на ЮНЕСКО в Държавния университет в Новосибирск. Ръководител на катедра "Проучване и прогнозиране на регионалния базов център на държавната санитарна епидемиологична служба". Ръководител на лабораторията по клинични проблеми на екологията на клиничната и експерименталната медицина към Академията на науките.
Професор Ю. П. Гичев има над 300 публикации, автор е на 10 книги, от които 5 са посветени на проблемите на микронутриентиологията и приложението на биологично активните добавки. Ю. П. Гичев е автор и редактор на един от първите цикли на лекциите по микронутриентиология и един от организаторите на Руско-американския университет, в който са обучени повече от 2000 лекари.
