Храненето и здравното състояние на човека

Храненето се отнася към тези най-важни фактори на околната среда, които от момента на раждане и до най-последните мигове от живота въздействат на организма на човека. Хранителните вещества, които се преобразуват в процеса на метаболизма в структурни елементи на клетките на нашия организъм, всецяло осигуряват физическата и умствената работоспособност, определят здравето и продължителността на живота на човека. Нарушенията в храненето винаги водят до едни или други отрицателни последствия.

Затова рационалното, адекватно на възрастта, на професионалната дейност, на здравното състояние хранене, се разглежда като най-важен фактор за профилактиката на повечето заболявания на човека.

Проблемът за запазване на здравето и увеличаване продължителността на живота на човека винаги е бил и продължава да бъде един от най-важните и актуални проблеми в биологията и медицината. Резултатите от епидемиологичните наблюдения и статистическите изследвания от последните едно – две десетилетия свидетелства за рязко забавяне на прогреса в увеличаването на продължителността на живота на населението в индустриално развитите страни на Европа и за значително увеличаване на случаите на такива заболявания, които преди 30 – 40 години са се срещали значително по-рядко, отколкото сега.

Една от важните етиологически причини за възникването на много видове патологии е същественото изменение в структурата и качеството на хранене на населението. E.Wynder например счита, че не по-малко от 50% от случаите на рак при жените и 33% - при мъжете са непосредствено обусловени от фактора хранене.

Населението на страните с най-голямо разпространение на този вид патологии употребяват средно 29% повече мазнини, 320% повече белтъчини и поне два пъти по-малко целулоза (диетични влакна), отколкото на страните, където заболяването от рак е най-малко. Изразеният дефицит на целулоза в рациона е, както предполагат много изследователи, една от най-важните причини за възникване на много заболявания.

На важната роля на целулозата в храненето на човека са указвали класиците на медицината Хипократ, Авицена, персийският лекар от ІХ век Хаким. Например Хипократ отбелязвал, че за организма ва човека е много важно от какво брашно – грубо- или финосмляно – е приготвен хлябът, съдържа ли пшеничното брашно трици или не.

Открит е дефицит на минерални вещества в храната на населението, в частност – калций и желязо. В последните години ред крупни учени счита, че тези дефекти в храненето рязко повишават риска от развитие на атеросклероза, хипертонична болест, много видове патологии на костно – мускулния апарат, анемии.

Наличните в литературата данни позволяват по нов начин да се погледне и на ролята на съединителната тъкан в храненето на човека.

Съществено място сред факторите на риска от възникване на болестите на цивилизацията заема проблемът за хранителните белтъчини. Както недостигът, така и излишъкът му действа отрицателно върху здравното състояние на човека. При което трябва да се има предвид, че белтъчините от невисоко качество, като се утилизират само частично, могат да доведат до повишаване натоварването на метаболитната система на организма за сметка на необходимостта да се утилизират (преработят до крайни разпадни продукти) “излишните” белтъчини. Това от своя страна създава в кръвта повишен пул от белтъчни тела, който вероятно може да оказва отрицателно влияние на стените на кръвоносните съдове, а това в частност е един от пусковите механизми в патогенезиса на тяхното атеросклеротично поражение.

Уместно е да отбележим, че обмяната на веществата в човека е продукт на значително по-дълга историческа еволюция, отколкото е еволюцията на самия човек. Метаболитните възможности на организма, определени от генетическия код, не са безпределни. Техните адаптационни възможности са ограничени. Наднорменото, небалансирано и некачествено хранене води до извънредно натоварване на тези системи и в крайна сметка изтощава ендокринно – метаболитния апарат на организма, което и намира клиничен израз в болестите на цивилизацията.

Разглеждайки обаче храната като източник на хранителни вещества, не бива да не отчитаме и този най-важен факт, че тя е в същото време източник и на вещества, оказващи активно регулиращо влияние на фукциите на отделните органи и системи. В научната литература те получиха названието биологически активни вещества.

Най-голямо количество биологически активни вещества се съдържат в пресните хранителни и лечебни растения. Хранителните растения – зеленчуци, плодове, листа, подправки и други – ги съдържат в по-малко количество, отколкото лекарствените растения. Макар че самото делене на растенията на хранителни и лекарствени в много случаи е съвсем условно. Както е известно много лекарствени растения се използват в храната: за приготвяне на първи блюда, салати, чай, кисел (валериана, мента, шипка, малина и пр.).

В доисторически времена порциона на първобитния човек се е състоял главно от растения, които му доставяли всички необходими за съществуването му вещества.Този тип хранене се е отличавал с присъствие в порциона на древния човек на достатъчно голямо количество разнообразни биологически активни вещества. Растенията в това далечно време са служили на човека и за храна, и за лекарство. Тази взаимовръзка в продължение на повече от 16 хиляди поколения се закрепила генетически. И здравето на съвременния човек много зависи от качеството и количеството на постъпващите с храната биологически активни вещества.

Достатъчно е да приведем примери за употребата от съвременния човек на чай, кафе, чесън, лук, чайове на основата на женшена, мента и други растения, които, както е известно, веднага след приемането проявяват тонизиращо, възбуждащо, противовъзпалително, успокояващо действие и много други положителни ефекти.

И колкото по-богат е порциона на човека на естествена, необработена растителна храна, колкото по-често той използва в храната си чайове и настойки от различни треви, листа от градината и полето, толкова по-добри условия се създават за нормалната му жизнена дейност, висока умствена и физическа работоспособност, бодрост и устойчивост към всякакви неблагоприятни въздействия.

Обаче движението на човека по пътя на цивилизацията и научно – техническия прогрес с времето довело до рязко изменение на набора употребявани хранителни продукти, химическия състав на храната и в края на краищата на хранителния порциона. Използването на огъня е направило възможно да се запазват продуктите по-дълго време, повишило усвояемостта и вкусовите им качества, обаче довело до унищожение в продуктите на по-голямата част от биологически активните вещества и способствало за замърсяването на продуктите с токсични за човека вещества. Интензификацията на селскотостопанското производство усилила тази тенденция и привнесла в растителните продукти остатъчни количества пестициди, торове и други чужди за продукта и човека вещества. Развитието на хранителната промишленост и технологии внесло своя не по-малко значима в своето отрицателно значение лепта в отстраняването от продуктите на най-важните за човека хранителни и регулаторни вещества.

От плодовете и зеленчуците започнали да изработват концентрирани сокове, сладка, джем и други продукти, които по своя химичен състав значително отстъпват на това, от което са приготвени. Интензификацията на птице- и животновъдството изменила порционът на храненето на животните, което не могло да не се отрази на финия химичен състав на техните тъкани, в т.ч. и по съдържание на биологически активни компоненти. Месните продукти във вид на колбаси, кремвирши, наденици и други продукти от белтъчини, каквито те би трябвало да бъдат поначало, се превърнали по същество в източници на животински мазнини.

Другите способи за преработка на продуктите – солене, мариноване, сушене, приготвяне на консерви – също допринесли за за отрицателното изменение на химическия състав на продуктите. Растителните масла започнали да рафинират, дезодорират, млякото и млечните продукти често изработват на основата на мляко на прах и пр.

Така в резултат на научно – техническия прогрес в средствата за приготвяне и запазване на храната и продоволствените суровини те в значителна степен загубили много биологически активни вещества и получили несвойствени им характеристики. В резултат човекът е пострадал два пъти: понижиха се неговите адаптационни, защитни възможности, заедно с което несъизмеримо се повиши екологичното натоварване върху метаболитната му система.

И така в днешно време храненето на съвременния човек се характеризира повече с изобилие, отколкото с разнообразие. По литературни сведения в края на ХVІІІ век в някои райони на Франция населението постоянно използвало в храната си над сто разновидности растителна храна. След сто години тяхното количество се съкратило три пъти. Сега асортиментът на растенията, използвани за храна, още повече се е съкратил. За населението на повечето райони на Русия и България днес този асортимент е недопустимо малък.

Недостатъчността на храненето се обуславя не само от ниската хранителна стойност на хранителните продукти, но и от незначителната покупателна способност на населението, от ниското ниво на знания и от неправилните, вредни привички при храненето.

Така пред човечеството излезе проблемът за търсене на алтернативни пътища за повищаване на здравното равнище, продължителността на живота, понижаване на заболеваемостта на населението на икономически развитите страни и осигуряване здравето на следващите поколения. Без съмнение биологически активните вещества от животински и растителен произход, съдържащи се и в лекарствените растения, в различните продукти на морето, след като се включат в порциона на съвременния човек или се употребяват в чист вид, могат да съставят един от най-важните варианти на такава алтернатива.

“Биологически активни добавки в храненето на човека”.

Първа глава на книгата, съвместен труд на колектив от автори.

Сп. “Планета людей”